Толкова

един на лист изписан миг незаменим е
не бих могъл да дам нито адрес нито пък име
но търся го, ще полудея пак от страх и щастие
истината няма да превърна в прах и фасове...

сега далече съм от този остров прокълнат
сега далече си, но сякаш нощем във косата ти заспивам
думите не идват, а въздишката като вълна
облива огъня, но той пък упорито не изстива

знам, ще се усмихна най-широко, въпреки от паренето болката,
когато с тебе вятъра подгоним,
когато с часове се гледаме без дума да пророним
е... знаеш, надали ще издържа чак толкова...

Sofia je t'aime!

София, жу т'ем!
град навъсен, мръсен, изпотен
град с брокат поръсен, с минижуп, град изрусен
град със кал опръскан, град задръстен
град от песове разкъсан, град панелен озлобен
де да може всички българи в теб да се съберем,
не на мъдростта, на глупостта да беше кръстен,
София, жу т'ем!

Път

Пътят на коприната
Пътят на подправките
Пътят към изминатото
покрит със незабравки

***

Изтрих си главата от 'хисторито', за да не си чета скайпа в спомените! Сега сънувам как си играя с телени скоби, за да се пошегувам с буквата П, или Р... или (ctrl+alt+del) с лека нощ за десерт! = )


..та като стана дума:

Виртуално обкръжение. Виртуални емоции.
Ритуално погребение на реалните пропорции.
Безнадеждна слепота: поглед прикован в екрана,
безбрежна свобода само че със брегова охрана!

Смисъл?

обаждам се да ви кажа че днес се раждам
ръжда хващам като чайник
нажежавам се пАра в небето пращам
с парА плащам си
през нощта страж съм сам
пазя кошмара си който не схващам грам
вместо ластична плексигласова лястовица - гарван
карам каравана керван
повдигам на кравата кармата с кран в кошара
карамбол... в банята се свАрих гол
сварИх гарга с два крака и си направих гаргара докато крак клатя в Mall
бях си клакьор
от страх смях се
куршум отлях си
беше късно - до нас откарах се
цял или сол...
игла вдявам в конец
нявга
врява
вряла
грях
вяра навява
наяве вървях
бягах
изпиках се и превърнах си баркода в адрес
нарекох се (твар) в скоба...
а родих се едва днес!

...на т'ва май му викаха 'дар от Бога'! или просто б р ъ т в е ж ? .

До свиждане!

Звукът на идващия влак, гласът кънтящ от говорителя
Има ли по-тъжно нещо от на гарата тъгата
Изпуснеш ли го - заминаваш,
Качиш ли се - завинаги оставаш..
Ще се обадиш ли, за да ти се обадя?
Извинявай, наистина не исках така да се удавя... в теб.
История и прах събрани по ръба на гарата
Неизбърсана с парцал от леличката в синьо
И нежни две ръце ми обещават:
И заедно да сме пак ще се разделяме
Кълнат ми се в невярност, че ще ме отвличат, изоставят,
Но най-пламенно заклеват се, че днес ще ме забравят.


Намирам се в началото на краищата и след дълго чакане май пак не те познавам. Дойде, за да ми кажеш, че си тръгваш.. а нима оставаш...

***

маси хора тръгнали към обетована любов на поход
щастието е топъл чай варен картоф на обед
земята е яйце тъй рохко тъй сурово
омлет с картофи на вечеря ще проправят пътя през червеното

Търново

Янтра се извива като змия,
удавниците ги поглъща цели!
Асене, Калояне, как я укротихте?..

Индия

сюжетът е почти като във долна чалга песен
любовен многоъгълник със драма в тон поднесена
благодаря ти, мила, за подаръка наистина чудесен
бих поръчал някой хит, но, жалко, част съм от оркестъра

танцувай!.. ще те гледам ..сякаш правим секс в леглото ти
и него ще поканим, че да поведе хорото!

о, забравих, ти си го поканила отдавна...
ще взема да си тръгна аз, ще взема да отплавам.

като Колумб ще стигна до онази Индия, погрешната
и без да знам ще си умра, повтаряйки наивно "срещнах я.."

Диагноза

Срещи със ръце, коси, крака, очи
момичета, жени - все се подвеждам по течението
Сега женица в бяло и с най-нежните черти
ще ме срещне най-любезно със завеждащ отделението!

човекът със наивните очи..

..пострижи се, обръсни се, направи във себе си промяна!
- Приятелко, това не действа, в очите е проблемът -
те са на измамата примамка:
и главата си да махна очите наивни ще останат!

Искам

искам името си да римувам с твоето
въздишката си с твоя дъх
веднъж представих си те... горе-долу
зелена, синя, с цвят и горски мъх

поисках те за миг и страстно заобичах
заоглеждах се във морския ти лик
върволица токчета, копита по терлици взеха да се стичат
и реших, било е май на светлината трик

искам името си да римувам с твоето
въздишката си с твоя дъх
веднъж представих си те... гола, но
поемата не продължих на пук!

Едва

едва събирам смелост да се вгледам във небето ти
безоблачно, а сякаш в миг дъждът ще го целуне
сънувам мястото, където отвеждат ме ръцете ти
и правя опит плах със четка да го нарисувам

толкова далече бях избягал аз от себе си
в мига, когато музиката нежно с теб ме срещна
сега пътувам, връщам се - улици, подлези, прелези
трамвайна линия води ме към твоята пресечка..

Мимове

съмнало слънце - лице румено,
уморено море, дете сънено,
очи - огледало,
сълзи - валяло е
детето спи под одеяло от блянове

малини, къпини, боровинки, сини мигове
дивни картини, понякога от тях боли ни, мигаме
стоим, имтимно взаимно снимаме се, сякаш говорим - мимове сме

Н

Н али ще бъдеш там, когато пак по теб въздъхна
а фиши и плакати подминавам, чакам нещо в тебе да възкръсне
д енят е слънчев, но студен, светът на прах се пръска
и зстиналата дръжка е заяла, с ярост по вратата блъскам
н асред навалица да ме направиш толкоз сам. Какво изкуство!

Време

дъждът е толкова досаден и болезнен.
инатът ми е безпощаден, безполезен.
чадърите ги мразя, под един със теб да влезнем
си мечтаех.. толкова си мила, бъди безмилостна поне с мен, но, моля, само не в ден, когато от любов съм трезвен!

Нестихващ

можем заедно да поплачем, после ти да се посмееш,
времето за нас много възможности е скрило,
това, което пиша се разтапя в тъмно синьо,
ще си тръгна чак когато стана целият в мастило...
на лицето си те изрисувах и сега там черна дупка зее
смеха ти ще събирам в шепи докато прелеят!

Момиче

с пастели детски рисувам си момиче,
сълза понесена от порив многокрил
през зимата ли да й кажа аз, че я обичам,
когато тя е влюбена в април?..

Любов

Любов ли?.. ПОРНО! Емоционална бутафория:
да надничаш плахо в другия, все едно си воайор,
в такъв да те превърне и да те остави сам вратата да ЗАТВОРиш!

На по чашка!

седиш послушен пред изпитата чашка,
приличаш на куче с подвита опашка,
неадекватен, усмихнато смахнат,
с мозък вкиснат, изплакнат,
утре ще тръгнеш плах пак,
рейсове ще те клатят -
скован от хлад кам -
ък страдащ от на
махмурлука отка -
та и ще ти се
иска пак,пак..
в огледало -
то лицето
ти е като
на плакат
смачкан,
на пласт
масова ма -
са едвам си
подпрял лакът
и даже сълзите
ти за тебе не
плачат на вратата
ще се почука, в оча
кване ще отвориш, но
ще чуеш собствения си
глас: 'аз съм!'не е ли това най-романтичният .....разказ?..

портокал

ти си като портокал...
изяждаш ме и след това остават само обелки - спомени
и изпълват стаята с аромата ти

Посветено на Евгени

боря се за още миг живот като на плоча стих
безчувствено издекламиран без въздишки почести
нощи дни текат във мен като реки подпочвени
писмо до теб мечтите си слагам във плика пощенски
сред пустото гъмжило в устрем агресивно блъскам се
изпускам нечия ръка парче от мен напуска ме
времето наизуст е подредило от натрошено огледало изкривени късове
минути мигове нечути викове мигане никнем по път за никъде
истината да стигнем или подминем се питаме
със погледи изострени борим се с мислите залостени
от лъжа изглозгана до кости
въпросите се носят докато през времето тичаме боси
или безпомощно стреснато возим се

..ос

вчера забелязах на главата си сребрист косъм
това е защото превърнах всички отговори във въпроси
чудя се аз или света около мен оказва се износен и
дали точно той ще падне в супата ми постна...
питам се защо съм...

откровение

думите са моето утешение,
а разказът ми предрешен в одежди - тъжни, смешни - сякаш още във началото сгрешен е..
в очите ти едно лъжливо откровение сякаш плава
там удави се и моето фалшиво отражение... отдавна..
може би преди да има мен и теб! преди да се намерим
щом си тръгнеш вятърът дарява ме с прегръдка хладна, каменна
опитах, не помага и усмивката открадната на прага и после от джоба ми някъде паднала

вярата

историята - туризъм, пропаганда?патриотизъм!..
паметника щом целунем преживели бихме ураган - два
следва май команда: рота равнис!
- как ще да сме равни, аз от перник, той от равда
от колко време правдата тъгува, плюе, псува и тя до паметника изтипосана
по тез разбити стълби вити трудно ще му е да слезе и на Господа откраднаха
затриха ни я вярата - оплакват се - на вятъра
ами вярата ви явно брошка на ревера е била, какво очаквахте
и тъй като историята не разбрахте, пак повярвайте във камъка.. вие, да ви кажа честно, пак сами си се ограбихте!