Вървя, във себе си с дълбока, тиха вяра.
В града отнесен съм от сива, многолика врява!
Изгрявам, залязвам, с деня показвам се,
един звук ухото ми гали, друг в слуха ми врязва се.
Едни неща опитвам да понасям, към други понасям се,
от гласа на клаксони, мотори стряскам се понякога.
В календара дните са зашити камъни,
всяка сутрин будилника крещи в ушите 'СТАВАЙ!'
В редки моменти радваш се затова помни кога!
Ходи с крака, защото късо е разстоянието...
Късно или рано, плътско или каменно,
когато времето избързва аз забавям го!
Чувствам се влюбен, вглъбен
........................изгубен, намерен,
....................................излюпен, роден!
Целият свят е на купища струпан във мен,
дори да е изкуствен, друг, скалъпен, чужд елемент...
Простено му е! Всяко кътче в него за повече въздух е простенало!
Небесен дъжд - земни локви.
Весели, тъжни, светли ноти
на тротоара аз и плахата несигурност седим тъй мокри...
В главата ми звучат мисли кротки,
а градът пред мен изпречва своя покрив, своите нокти подли!
...
Послесловица:
Трепериш, със ръце събираш разпилени трохи от бял хляб!
Живееш в предверие, а килера си смело наричаш 'цял свят'...
Сълза и смях, след всички дни остава само прах,
след време ще кажеш 'Ей, много пролях, пропилях, пълзях, но БЯХ!'
Всеки си има звезда, както и страх от смърт
И плах и твърд винаги търсиш пряк път,
винаги търсиш бряг отвъд, но живей живот сега, тук!
Там, където си ти е бряг и свят кът!
