събота, 29 май 2010 г.

До свиждане!

Звукът на идващия влак, гласът кънтящ от говорителя
Има ли по-тъжно нещо от на гарата тъгата
Изпуснеш ли го - заминаваш,
Качиш ли се - завинаги оставаш..
Ще се обадиш ли, за да ти се обадя?
Извинявай, наистина не исках така да се удавя... в теб.
История и прах събрани по ръба на гарата
Неизбърсана с парцал от леличката в синьо
И нежни две ръце ми обещават:
И заедно да сме пак ще се разделяме
Кълнат ми се в невярност, че ще ме отвличат, изоставят,
Но най-пламенно заклеват се, че днес ще ме забравят.


Намирам се в началото на краищата и след дълго чакане май пак не те познавам. Дойде, за да ми кажеш, че си тръгваш.. а нима оставаш...

***

маси хора тръгнали към обетована любов на поход
щастието е топъл чай варен картоф на обед
земята е яйце тъй рохко тъй сурово
омлет с картофи на вечеря ще проправят пътя през червеното

Търново

Янтра се извива като змия,
удавниците ги поглъща цели!
Асене, Калояне, как я укротихте?..

неделя, 23 май 2010 г.

Индия

сюжетът е почти като във долна чалга песен
любовен многоъгълник със драма в тон поднесена
благодаря ти, мила, за подаръка наистина чудесен
бих поръчал някой хит, но, жалко, част съм от оркестъра

танцувай!.. ще те гледам ..сякаш правим секс в леглото ти
и него ще поканим, че да поведе хорото!

о, забравих, ти си го поканила отдавна...
ще взема да си тръгна аз, ще взема да отплавам.

като Колумб ще стигна до онази Индия, погрешната
и без да знам ще си умра, повтаряйки наивно "срещнах я.."

Диагноза

Срещи със ръце, коси, крака, очи
момичета, жени - все се подвеждам по течението
Сега женица в бяло и с най-нежните черти
ще ме срещне най-любезно със завеждащ отделението!

петък, 21 май 2010 г.

човекът със наивните очи..

..пострижи се, обръсни се, направи във себе си промяна!
- Приятелко, това не действа, в очите е проблемът -
те са на измамата примамка:
и главата си да махна очите наивни ще останат!

сряда, 12 май 2010 г.

Искам

искам името си да римувам с твоето
въздишката си с твоя дъх
веднъж представих си те... горе-долу
зелена, синя, с цвят и горски мъх

поисках те за миг и страстно заобичах
заоглеждах се във морския ти лик
върволица токчета, копита по терлици взеха да се стичат
и реших, било е май на светлината трик

искам името си да римувам с твоето
въздишката си с твоя дъх
веднъж представих си те... гола, но
поемата не продължих на пук!

неделя, 9 май 2010 г.

Едва

едва събирам смелост да се вгледам във небето ти
безоблачно, а сякаш в миг дъждът ще го целуне
сънувам мястото, където отвеждат ме ръцете ти
и правя опит плах със четка да го нарисувам

толкова далече бях избягал аз от себе си
в мига, когато музиката нежно с теб ме срещна
сега пътувам, връщам се - улици, подлези, прелези
трамвайна линия води ме към твоята пресечка..