..ос

вчера забелязах на главата си сребрист косъм
това е защото превърнах всички отговори във въпроси
чудя се аз или света около мен оказва се износен и
дали точно той ще падне в супата ми постна...
питам се защо съм...

откровение

думите са моето утешение,
а разказът ми предрешен в одежди - тъжни, смешни - сякаш още във началото сгрешен е..
в очите ти едно лъжливо откровение сякаш плава
там удави се и моето фалшиво отражение... отдавна..
може би преди да има мен и теб! преди да се намерим
щом си тръгнеш вятърът дарява ме с прегръдка хладна, каменна
опитах, не помага и усмивката открадната на прага и после от джоба ми някъде паднала

вярата

историята - туризъм, пропаганда?патриотизъм!..
паметника щом целунем преживели бихме ураган - два
следва май команда: рота равнис!
- как ще да сме равни, аз от перник, той от равда
от колко време правдата тъгува, плюе, псува и тя до паметника изтипосана
по тез разбити стълби вити трудно ще му е да слезе и на Господа откраднаха
затриха ни я вярата - оплакват се - на вятъра
ами вярата ви явно брошка на ревера е била, какво очаквахте
и тъй като историята не разбрахте, пак повярвайте във камъка.. вие, да ви кажа честно, пак сами си се ограбихте!