един на лист изписан миг незаменим е
не бих могъл да дам нито адрес нито пък име
но търся го, ще полудея пак от страх и щастие
истината няма да превърна в прах и фасове...
сега далече съм от този остров прокълнат
сега далече си, но сякаш нощем във косата ти заспивам
думите не идват, а въздишката като вълна
облива огъня, но той пък упорито не изстива
знам, ще се усмихна най-широко, въпреки от паренето болката,
когато с тебе вятъра подгоним,
когато с часове се гледаме без дума да пророним
е... знаеш, надали ще издържа чак толкова...
