един на лист изписан миг незаменим е
не бих могъл да дам нито адрес нито пък име
но търся го, ще полудея пак от страх и щастие
истината няма да превърна в прах и фасове...
сега далече съм от този остров прокълнат
сега далече си, но сякаш нощем във косата ти заспивам
думите не идват, а въздишката като вълна
облива огъня, но той пък упорито не изстива
знам, ще се усмихна най-широко, въпреки от паренето болката,
когато с тебе вятъра подгоним,
когато с часове се гледаме без дума да пророним
е... знаеш, надали ще издържа чак толкова...
Този коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеС тебе ни събра случайността,
ОтговорИзтриванеА можеше нима да се разминем ? . . .
От пътища кръстосан е света
ОтговорИзтриванеи всеки път е дълъг със години.
изнасилването на акорди,думи,....живот...не е поезия.Но така преставени ,словата объркани, знак са,че объркан е човека,който редил ги е.
ОтговорИзтриване