Звукът на идващия влак, гласът кънтящ от говорителя
Има ли по-тъжно нещо от на гарата тъгата
Изпуснеш ли го - заминаваш,
Качиш ли се - завинаги оставаш..
Ще се обадиш ли, за да ти се обадя?
Извинявай, наистина не исках така да се удавя... в теб.
История и прах събрани по ръба на гарата
Неизбърсана с парцал от леличката в синьо
И нежни две ръце ми обещават:
И заедно да сме пак ще се разделяме
Кълнат ми се в невярност, че ще ме отвличат, изоставят,
Но най-пламенно заклеват се, че днес ще ме забравят.
Намирам се в началото на краищата и след дълго чакане май пак не те познавам. Дойде, за да ми кажеш, че си тръгваш.. а нима оставаш...
Няма коментари:
Публикуване на коментар