боря се за още миг живот като на плоча стих
безчувствено издекламиран без въздишки почести
нощи дни текат във мен като реки подпочвени
писмо до теб мечтите си слагам във плика пощенски
сред пустото гъмжило в устрем агресивно блъскам се
изпускам нечия ръка парче от мен напуска ме
времето наизуст е подредило от натрошено огледало изкривени късове
минути мигове нечути викове мигане никнем по път за никъде
истината да стигнем или подминем се питаме
със погледи изострени борим се с мислите залостени
от лъжа изглозгана до кости
въпросите се носят докато през времето тичаме боси
или безпомощно стреснато возим се
Няма коментари:
Публикуване на коментар