седиш послушен пред изпитата чашка,
приличаш на куче с подвита опашка,
неадекватен, усмихнато смахнат,
с мозък вкиснат, изплакнат,
утре ще тръгнеш плах пак,
рейсове ще те клатят -
скован от хлад кам -
ък страдащ от на
махмурлука отка -
та и ще ти се
иска пак,пак..
в огледало -
то лицето
ти е като
на плакат
смачкан,
на пласт
масова ма -
са едвам си
подпрял лакът
и даже сълзите
ти за тебе не
плачат на вратата
ще се почука, в оча
кване ще отвориш, но
ще чуеш собствения си
глас: 'аз съм!'не е ли това най-романтичният .....разказ?..
Няма коментари:
Публикуване на коментар