можем заедно да поплачем, после ти да се посмееш,
времето за нас много възможности е скрило,
това, което пиша се разтапя в тъмно синьо,
ще си тръгна чак когато стана целият в мастило...
на лицето си те изрисувах и сега там черна дупка зее
смеха ти ще събирам в шепи докато прелеят!
Няма коментари:
Публикуване на коментар