Н

Н али ще бъдеш там, когато пак по теб въздъхна
а фиши и плакати подминавам, чакам нещо в тебе да възкръсне
д енят е слънчев, но студен, светът на прах се пръска
и зстиналата дръжка е заяла, с ярост по вратата блъскам
н асред навалица да ме направиш толкоз сам. Какво изкуство!