Пространство - дъсчена колиба, над него пустиня синя,
машина руши, проклина, отнема ми единствената причина очи да имам...
искам опиянен по пътя си да вървя и щом стигна лъчи да видя...

"След туй дойдоха хората, и те
поискаха морето да им пее.
Поискаха гирлянди да плете
от бялата си пяна, да се смее.

Да бъде като пълна чаша с ром,
разпенена, но синя, силно синя,
да бъде пак красив и светъл дом
на слънце, на живот и на богини.

Но то мълчеше в сива светлина
и пареше му раната горчива -
красивата загинала вълна.
Отровата не спря да се разлива...

И чувстваше се как загива то
със рибите, с отровени делфини,
с хрилете им треперещи като
вибриране на водорасли фини.

И някой ден навъсен, студ суров
пристанището сиво ще облъхне,
под черна пяна като под покровв
нозете му морето ще издъхне."

Петя Дубарова


http://forthenature.org/
http://forthenature.org/
http://forthenature.org/
http://forthenature.org/
http://forthenature.org/
http://forthenature.org/
http://forthenature.org/
http://forthenature.org/
http://forthenature.org/