Когато заспивам в тъмнината, път за бягство намирам,

бясно затичвам се, в безкрайното изящество взирам се,

търся мястото, където вятъра страстно извива се

вече минал през множеството лица бавно изстинал..

Но дишащ, издишащ, жилав камшик през ръцете биещ,

завихрящ се във флейтата ми, от дъха ми пиещ.

На пътя си сякаш нишката виждаш, праха завличаш

от истината, но питам те защо изгрева криеш

със своите облаци колоси

от нас - човечета крачещи по своите глобуси с безбройни полюси?..

Толкова съм жаден че Искъра бих изпил,

седя на пристан, на красотата бисера тихо скрил

всеки миг мил бих искал да бъда

с утеха в своя стих впил съм се, във свойта присъда,

нанасям щрих сбит, щит срещу безпътна заблуда

със ветровете поел съм и тук и отвъд..

богато прелива дъгата, когато в небето с позлата свенливо се сбъдва

когато заспивам във тъмнината душата пак остава будна!