четвъртък, 22 януари 2009 г.

...а жив ли съм?..

поне веднъж да се запитам струва си
и знам, обувките обувам си..
Щом глас си, може би отнякъде те чувам, струва си
във океана на съмнението да плувам.
Топъл дъжд, тъй хубав си,
тих като вълнението,а аз като вълнение се бунтувам... струва си!

...щастлив съм!...

дали съм жив всяка минута питам се и струва си..
и знам, че имам още много да пътувам!
Дали си шепот или песен нежна - струва си
да ме отвеждаш там, където със дъха си твоите платна издувам.
Мечта красива, как тъй будна си
като в нощта звездите,а аз пък като тях сънувам
как жив в морето на душата си все плувам
и сред дъжда от светли помисли, знам не друг,
а вечно твоя глас ще чувам,
струва си...

Няма коментари:

Публикуване на коментар