Вървях, загубих нещо и се върнах да го търся,
от джоба ми падна, но май беше вече късно!
Отчаяно оглеждах се, започнах да разпитвам,
но виждах как всеки по своята пътека бърза.
Едва ли някой би забелязал какво му липсва,
слязъл е отдавна от свойта вълшебна рикша.
Аз пък знам, че нещо в джоба ми тежеше,
сега го няма, чудя се какво ли беше...
СТРЕЛКИТЕ
Губил съм часовници - на времето белезници.
То прави отговорите подтисници, въпросите - плесници!
- Да бъдеш или не, кога, защо, къде?
- Дабъда - по-добре! Кола, сако, портмоне...
Измерения три, на ума велики плодове -
процес и резултат, мерна единица: часове.
Летял ли си със парапланер?
Аз не, но щом съм със разперени ръце в небе и мойта вяра там е...
Часовникът превръща се във детски хронометър
стрелки отлитат, на случайността поднесен е предметът
щом не е часовник, то тогава какво е
и би ли се побрало то в просторните джобове
щом по-голямо е, защо се губи толкова лесно
секундарник пак изпраща със тъга своето детство
болката често е от цената нищожното ресто
дъждовно и възможно по есенно, времето е весло, захвърлено в езеро...
(Тик-так, тик-так, тик-так, додето чакаме 'своя час' тъне всеки наш безценен миг в прах, миг в прах, миг в прах...)
СВОБОДАТА НА ПЛОЩАДА
Без да спирам да се оглеждам,
подвежда ме надежда родила се при случайна среща,
по улица грешна явно поел съм в търсене на загубена вещ...
Питам се дали не изгубих свободата, от която имах нужда спешна.
оригинали, пък направени от копия?!
Раждат се със срок на годност - дата днешна
УТОПИЯ!
А под претекст, че част съм от сганта, превръщам се във свещ в саксия отглеждана -
стебло - фитил, цигарен фас, бележка на врата 'Не безпокойте грешника!'
Отговора на въпрос ли е това, което липсва ми?
Не искам на площад да закрещя, че свободата искам си!
- Че ако свободата в джоб си скрил... горкият ти!
Остава да си я искаш от ония дето един през друг ръцете мият си!
(Що е свобода - да мога да дишам под вода? - По-скоро не, свобода е май да имам чувство, пък и мярка как да се огранича!)
АЛ(хими)ЧНО ПОВЕДЕНИЕ
Дали не съм изгубил някоя друга скъпоценност?
Живее ли се с само с носна кърпа, пък и с хремав нос?..
Имал ли съм нявга диаманти и рубини?
Знам, поне по алчност сме еднакви и единни...
Господи, прости ми!
Tуй, що съм откраднал, имаш право - открадни ми
Катанци, франги и бокаи, златни лъскави вериги
роби и царе се кланят без значение религии...
Струва ли си да се търси нещо,което нямам
което май тече през пръсти и пада във бездънна яма
Не е това, което може би е паднало от мене,
за друго може, но за тези вещи дупката във джоба ми не дреме...
???????????????
Време, свобода или пари ми липсват? - Нещо между тях излишно? -Ей го!!!
- Моето обичано, презирано, отричано, намирано и искано и спирано, но все тъй лично ЕГО!
Тъй мъничко и тъй голямо, колкото човека
в джоба се побира само, пък е колкото планета!
Но в грешка май изпаднал пак съм - егото намирам лесно,
обич ще да е от хората или пък друго неизвестно.
Ех... множество пътеки, колко труден е въпроса,
де да можех отговора клети само с пръстче да докосна...
Никога не знаеш, от въпросите обсебен си.
Объркан, хаотичен, този свят е, пъстър, цветен, сив.
Човек обречен да се пита все изгубил ли е себе си,
Човек неузнаваем, изграден от ребуси!
Няма коментари:
Публикуване на коментар