С въже около гърлото усещам че се стягам
и знам, че не е добра идея просто да избягам
въжето ще е още с мен, за още ден ще моля
огледалото пред себе си да сложа
може би с ножа, но въжето или кожата?...
Повдигам се със лост забоден в точката опорна,
в корена под бронята оронена, отгоре е тя, оборят ли я, бродя,
май ще ми таксуват пробега, а брокера
предлага ми не къща, а чадър да скрия главата си измокрена. Защо крещя?!
- Че покрив няма! А защо греша?! - Измокрен бягам...
Май забравих - даже брат бих убил за своето, какво ли е то, не е ли брат ми или пък горе е, където облаци простират се,
гледам отражението си и моля се 'прости' с ръце протегнати,
сигурно дотегна ти да слушаш глупости,снощи аз бях буден, май си легна ти,
и без това не те оставям да спиш, стискаш мишката и гледаш във екран,
клавиш, клавиш, още чувам звука от клавиатурата,
защо ли кораба ти пращам го да плава и в бурята,
душата не алармата и не телефона будят я,
на щрек, защото като заспи от ръба сънува, че бутат я
и не на луд е тя, май съм си нормален,
описан съм на документ тъй скучен и формален,
всъщност, често мисля си че съм със единия крак в мечтата,
преди да ми поискат документа, снимката и печата...

През брод вървим, без род и име, с правото си на вот един,
живот редим, а пъзел изживяваме, парче по парче...
До гроб крещим.. късно е вече, а ние само с пръсти шаваме!