Време

дъждът е толкова досаден и болезнен.
инатът ми е безпощаден, безполезен.
чадърите ги мразя, под един със теб да влезнем
си мечтаех.. толкова си мила, бъди безмилостна поне с мен, но, моля, само не в ден, когато от любов съм трезвен!

Нестихващ

можем заедно да поплачем, после ти да се посмееш,
времето за нас много възможности е скрило,
това, което пиша се разтапя в тъмно синьо,
ще си тръгна чак когато стана целият в мастило...
на лицето си те изрисувах и сега там черна дупка зее
смеха ти ще събирам в шепи докато прелеят!

Момиче

с пастели детски рисувам си момиче,
сълза понесена от порив многокрил
през зимата ли да й кажа аз, че я обичам,
когато тя е влюбена в април?..

Любов

Любов ли?.. ПОРНО! Емоционална бутафория:
да надничаш плахо в другия, все едно си воайор,
в такъв да те превърне и да те остави сам вратата да ЗАТВОРиш!

На по чашка!

седиш послушен пред изпитата чашка,
приличаш на куче с подвита опашка,
неадекватен, усмихнато смахнат,
с мозък вкиснат, изплакнат,
утре ще тръгнеш плах пак,
рейсове ще те клатят -
скован от хлад кам -
ък страдащ от на
махмурлука отка -
та и ще ти се
иска пак,пак..
в огледало -
то лицето
ти е като
на плакат
смачкан,
на пласт
масова ма -
са едвам си
подпрял лакът
и даже сълзите
ти за тебе не
плачат на вратата
ще се почука, в оча
кване ще отвориш, но
ще чуеш собствения си
глас: 'аз съм!'не е ли това най-романтичният .....разказ?..

портокал

ти си като портокал...
изяждаш ме и след това остават само обелки - спомени
и изпълват стаята с аромата ти

Посветено на Евгени

боря се за още миг живот като на плоча стих
безчувствено издекламиран без въздишки почести
нощи дни текат във мен като реки подпочвени
писмо до теб мечтите си слагам във плика пощенски
сред пустото гъмжило в устрем агресивно блъскам се
изпускам нечия ръка парче от мен напуска ме
времето наизуст е подредило от натрошено огледало изкривени късове
минути мигове нечути викове мигане никнем по път за никъде
истината да стигнем или подминем се питаме
със погледи изострени борим се с мислите залостени
от лъжа изглозгана до кости
въпросите се носят докато през времето тичаме боси
или безпомощно стреснато возим се