Безиме

Макар че?..

Заших си две макарчета на шапката, а на ризата едно обаче.
Навън заваля и обувките ми се напълниха с отдавна.
Времето изтича... по коридора, защото беше междучасие.
Иска да измери колко сантиментално е разстоянието...
Между моята река и твоята река.
Банално... портокално - плодово.
Когато възглавницата ми намеква, че ми се спи, будилникът твърди...

Обратно?..

Връщане в детското.
На село в шкафа винаги има кутия Обикновен колумб,
дето се лепи по зъбите, вместо да търси Индия.
В детската градина цъфти сополив нос.
Kогато Жожо се спомина, беше стар и дебел, с клепнали уши.
Моркови, чушкови - зеленчукови.

..този може би е лук за връзване! За салатата ще трябва и..

Маруля.

Толкова

един на лист изписан миг незаменим е
не бих могъл да дам нито адрес нито пък име
но търся го, ще полудея пак от страх и щастие
истината няма да превърна в прах и фасове...

сега далече съм от този остров прокълнат
сега далече си, но сякаш нощем във косата ти заспивам
думите не идват, а въздишката като вълна
облива огъня, но той пък упорито не изстива

знам, ще се усмихна най-широко, въпреки от паренето болката,
когато с тебе вятъра подгоним,
когато с часове се гледаме без дума да пророним
е... знаеш, надали ще издържа чак толкова...

Sofia je t'aime!

София, жу т'ем!
град навъсен, мръсен, изпотен
град с брокат поръсен, с минижуп, град изрусен
град със кал опръскан, град задръстен
град от песове разкъсан, град панелен озлобен
де да може всички българи в теб да се съберем,
не на мъдростта, на глупостта да беше кръстен,
София, жу т'ем!

Път

Пътят на коприната
Пътят на подправките
Пътят към изминатото
покрит със незабравки

***

Изтрих си главата от 'хисторито', за да не си чета скайпа в спомените! Сега сънувам как си играя с телени скоби, за да се пошегувам с буквата П, или Р... или (ctrl+alt+del) с лека нощ за десерт! = )


..та като стана дума:

Виртуално обкръжение. Виртуални емоции.
Ритуално погребение на реалните пропорции.
Безнадеждна слепота: поглед прикован в екрана,
безбрежна свобода само че със брегова охрана!

Смисъл?

обаждам се да ви кажа че днес се раждам
ръжда хващам като чайник
нажежавам се пАра в небето пращам
с парА плащам си
през нощта страж съм сам
пазя кошмара си който не схващам грам
вместо ластична плексигласова лястовица - гарван
карам каравана керван
повдигам на кравата кармата с кран в кошара
карамбол... в банята се свАрих гол
сварИх гарга с два крака и си направих гаргара докато крак клатя в Mall
бях си клакьор
от страх смях се
куршум отлях си
беше късно - до нас откарах се
цял или сол...
игла вдявам в конец
нявга
врява
вряла
грях
вяра навява
наяве вървях
бягах
изпиках се и превърнах си баркода в адрес
нарекох се (твар) в скоба...
а родих се едва днес!

...на т'ва май му викаха 'дар от Бога'! или просто б р ъ т в е ж ? .

До свиждане!

Звукът на идващия влак, гласът кънтящ от говорителя
Има ли по-тъжно нещо от на гарата тъгата
Изпуснеш ли го - заминаваш,
Качиш ли се - завинаги оставаш..
Ще се обадиш ли, за да ти се обадя?
Извинявай, наистина не исках така да се удавя... в теб.
История и прах събрани по ръба на гарата
Неизбърсана с парцал от леличката в синьо
И нежни две ръце ми обещават:
И заедно да сме пак ще се разделяме
Кълнат ми се в невярност, че ще ме отвличат, изоставят,
Но най-пламенно заклеват се, че днес ще ме забравят.


Намирам се в началото на краищата и след дълго чакане май пак не те познавам. Дойде, за да ми кажеш, че си тръгваш.. а нима оставаш...