На по чашка!

седиш послушен пред изпитата чашка,
приличаш на куче с подвита опашка,
неадекватен, усмихнато смахнат,
с мозък вкиснат, изплакнат,
утре ще тръгнеш плах пак,
рейсове ще те клатят -
скован от хлад кам -
ък страдащ от на
махмурлука отка -
та и ще ти се
иска пак,пак..
в огледало -
то лицето
ти е като
на плакат
смачкан,
на пласт
масова ма -
са едвам си
подпрял лакът
и даже сълзите
ти за тебе не
плачат на вратата
ще се почука, в оча
кване ще отвориш, но
ще чуеш собствения си
глас: 'аз съм!'не е ли това най-романтичният .....разказ?..

портокал

ти си като портокал...
изяждаш ме и след това остават само обелки - спомени
и изпълват стаята с аромата ти

Посветено на Евгени

боря се за още миг живот като на плоча стих
безчувствено издекламиран без въздишки почести
нощи дни текат във мен като реки подпочвени
писмо до теб мечтите си слагам във плика пощенски
сред пустото гъмжило в устрем агресивно блъскам се
изпускам нечия ръка парче от мен напуска ме
времето наизуст е подредило от натрошено огледало изкривени късове
минути мигове нечути викове мигане никнем по път за никъде
истината да стигнем или подминем се питаме
със погледи изострени борим се с мислите залостени
от лъжа изглозгана до кости
въпросите се носят докато през времето тичаме боси
или безпомощно стреснато возим се

..ос

вчера забелязах на главата си сребрист косъм
това е защото превърнах всички отговори във въпроси
чудя се аз или света около мен оказва се износен и
дали точно той ще падне в супата ми постна...
питам се защо съм...

откровение

думите са моето утешение,
а разказът ми предрешен в одежди - тъжни, смешни - сякаш още във началото сгрешен е..
в очите ти едно лъжливо откровение сякаш плава
там удави се и моето фалшиво отражение... отдавна..
може би преди да има мен и теб! преди да се намерим
щом си тръгнеш вятърът дарява ме с прегръдка хладна, каменна
опитах, не помага и усмивката открадната на прага и после от джоба ми някъде паднала

вярата

историята - туризъм, пропаганда?патриотизъм!..
паметника щом целунем преживели бихме ураган - два
следва май команда: рота равнис!
- как ще да сме равни, аз от перник, той от равда
от колко време правдата тъгува, плюе, псува и тя до паметника изтипосана
по тез разбити стълби вити трудно ще му е да слезе и на Господа откраднаха
затриха ни я вярата - оплакват се - на вятъра
ами вярата ви явно брошка на ревера е била, какво очаквахте
и тъй като историята не разбрахте, пак повярвайте във камъка.. вие, да ви кажа честно, пак сами си се ограбихте!

покриви, ракети
криви силуети, форуми, портрети
страсти, пориви преплетени
град от птичи поглед:
улици кокетни, сомнамбули, съборетини
в така абстрактния ни свят едни приумици конкретни
хомо сапиенс, живеел си някога сред тези коридори
по принуда или по свое усмотрение, за да се бориш
с кого ли? със другия, със себе си,
със лудия в кафеза, съседа си или със будния до тебе дето спи, а какво от това, че първи на опашка или последен си: зад теб, отпред са тези по-горе в списъка отметнати
но речникът оскъден е, човекът - 'вечният' осъден е да сбъдва или мечтите си, или тези на другите, да носи на плещите си това, което изгубил е и толкова да му тежи сякаш вече събудил се е...

а в наши дни из улиците пусто е
чуваме, че спряга се и думата 'изкуствен'
човеци ли сме ние, които така забързано препускаме
или безтелесни сънища, които в сянката си спъват се?..