понеделник, 6 февруари 2012 г.

Полу

обичам - хапче за душа

благодаря - ефервесцентна таблетка против емоционална простуда

понякога са като антибиотици

а са брани от полето зад къщата

живот подсладен с аспартам

хората навън поведоха война за любовта

свободата вече е на pdf

противоречи отрича истини от притчи

думите са плитчини бездънни

получовек полуобичан

да съществува има си полупричина

да си противоречи

да воюва

да боледува

да ползва споменатите медикаменти

да стане цял със някой друг или със себе си

четвъртък, 6 октомври 2011 г.

Сняг на парцалени кукли

търся си букви
да изпиша думи неказани камо ли чути
търся си лупи
да видя грешките като балони издути
чушки люти
търся си луди
бягам от тях
под една стряха със страх натякван бях някога.. пак..
а ти от тук ли си? а аз от тук ли бях?
на пух и ... грях. смях, сняг на парцалени кукли.

четвъртък, 16 юни 2011 г.

Та-рам, та-рим..


Мадам Надин,
може ли да дам на 'ти'
кафе, чай, или по чаша вино
мисля, че натам вървим
ще стана мим
ще имитирам пламък, дим
за теб ще бъда мак набран в градина
звезди ще уловя в буркан
за зимата
ще съм настинал малко и ще кихна
и ще ме е малко срам,
но какво пък, нали и ти ще бъдеш там, Надин!




нос Емине, фотография - Надин Лазарова

Мога

мога да се моля на джийзъс?
мога да се самобичувам, чудейки се за чий гъз.
като ме питат защо съм тука, да кажа "по бизнес"
и да скрия, че едно време съм бягал от физ. възп.
мога да се превърна в спортист с хъс
на лицето си мога да сложа хикс бърз
от книгата мога да бъда лист скъсан,
но засега смятам да бъда просто хрисим и пъстър

БиоБаб

био село, био лютеница сготвена от био баба.
дървета и пчелички вече "био" кръстени са.
май отвсякъде се чува био бля бля!?

Broccoli!


броколи
колко ли кокошки
са тропали по покриви
колко ли баби са охкали
да събират яйцата рохки със стари кокали
на какво ли ще мирише тази вечер блока ни?
на сметана и
броколи

Безиме

Макар че?..

Заших си две макарчета на шапката, а на ризата едно обаче.
Навън заваля и обувките ми се напълниха с отдавна.
Времето изтича... по коридора, защото беше междучасие.
Иска да измери колко сантиментално е разстоянието...
Между моята река и твоята река.
Банално... портокално - плодово.
Когато възглавницата ми намеква, че ми се спи, будилникът твърди...

Обратно?..

Връщане в детското.
На село в шкафа винаги има кутия Обикновен колумб,
дето се лепи по зъбите, вместо да търси Индия.
В детската градина цъфти сополив нос.
Kогато Жожо се спомина, беше стар и дебел, с клепнали уши.
Моркови, чушкови - зеленчукови.

..този може би е лук за връзване! За салатата ще трябва и..

Маруля.

понеделник, 2 август 2010 г.

Толкова

един на лист изписан миг незаменим е
не бих могъл да дам нито адрес нито пък име
но търся го, ще полудея пак от страх и щастие
истината няма да превърна в прах и фасове...

сега далече съм от този остров прокълнат
сега далече си, но сякаш нощем във косата ти заспивам
думите не идват, а въздишката като вълна
облива огъня, но той пък упорито не изстива

знам, ще се усмихна най-широко, въпреки от паренето болката,
когато с тебе вятъра подгоним,
когато с часове се гледаме без дума да пророним
е... знаеш, надали ще издържа чак толкова...

понеделник, 21 юни 2010 г.

Sofia je t'aime!

София, жу т'ем!
град навъсен, мръсен, изпотен
град с брокат поръсен, с минижуп, град изрусен
град със кал опръскан, град задръстен
град от песове разкъсан, град панелен озлобен
де да може всички българи в теб да се съберем,
не на мъдростта, на глупостта да беше кръстен,
София, жу т'ем!

неделя, 20 юни 2010 г.

Път

Пътят на коприната
Пътят на подправките
Пътят към изминатото
покрит със незабравки

вторник, 1 юни 2010 г.

***

Изтрих си главата от 'хисторито', за да не си чета скайпа в спомените! Сега сънувам как си играя с телени скоби, за да се пошегувам с буквата П, или Р... или (ctrl+alt+del) с лека нощ за десерт! = )


..та като стана дума:

Виртуално обкръжение. Виртуални емоции.
Ритуално погребение на реалните пропорции.
Безнадеждна слепота: поглед прикован в екрана,
безбрежна свобода само че със брегова охрана!

Смисъл?

обаждам се да ви кажа че днес се раждам
ръжда хващам като чайник
нажежавам се пАра в небето пращам
с парА плащам си
през нощта страж съм сам
пазя кошмара си който не схващам грам
вместо ластична плексигласова лястовица - гарван
карам каравана керван
повдигам на кравата кармата с кран в кошара
карамбол... в банята се свАрих гол
сварИх гарга с два крака и си направих гаргара докато крак клатя в Mall
бях си клакьор
от страх смях се
куршум отлях си
беше късно - до нас откарах се
цял или сол...
игла вдявам в конец
нявга
врява
вряла
грях
вяра навява
наяве вървях
бягах
изпиках се и превърнах си баркода в адрес
нарекох се (твар) в скоба...
а родих се едва днес!

...на т'ва май му викаха 'дар от Бога'! или просто б р ъ т в е ж ? .

събота, 29 май 2010 г.

До свиждане!

Звукът на идващия влак, гласът кънтящ от говорителя
Има ли по-тъжно нещо от на гарата тъгата
Изпуснеш ли го - заминаваш,
Качиш ли се - завинаги оставаш..
Ще се обадиш ли, за да ти се обадя?
Извинявай, наистина не исках така да се удавя... в теб.
История и прах събрани по ръба на гарата
Неизбърсана с парцал от леличката в синьо
И нежни две ръце ми обещават:
И заедно да сме пак ще се разделяме
Кълнат ми се в невярност, че ще ме отвличат, изоставят,
Но най-пламенно заклеват се, че днес ще ме забравят.


Намирам се в началото на краищата и след дълго чакане май пак не те познавам. Дойде, за да ми кажеш, че си тръгваш.. а нима оставаш...

***

маси хора тръгнали към обетована любов на поход
щастието е топъл чай варен картоф на обед
земята е яйце тъй рохко тъй сурово
омлет с картофи на вечеря ще проправят пътя през червеното

Търново

Янтра се извива като змия,
удавниците ги поглъща цели!
Асене, Калояне, как я укротихте?..

неделя, 23 май 2010 г.

Индия

сюжетът е почти като във долна чалга песен
любовен многоъгълник със драма в тон поднесена
благодаря ти, мила, за подаръка наистина чудесен
бих поръчал някой хит, но, жалко, част съм от оркестъра

танцувай!.. ще те гледам ..сякаш правим секс в леглото ти
и него ще поканим, че да поведе хорото!

о, забравих, ти си го поканила отдавна...
ще взема да си тръгна аз, ще взема да отплавам.

като Колумб ще стигна до онази Индия, погрешната
и без да знам ще си умра, повтаряйки наивно "срещнах я.."

Диагноза

Срещи със ръце, коси, крака, очи
момичета, жени - все се подвеждам по течението
Сега женица в бяло и с най-нежните черти
ще ме срещне най-любезно със завеждащ отделението!

петък, 21 май 2010 г.

човекът със наивните очи..

..пострижи се, обръсни се, направи във себе си промяна!
- Приятелко, това не действа, в очите е проблемът -
те са на измамата примамка:
и главата си да махна очите наивни ще останат!

сряда, 12 май 2010 г.

Искам

искам името си да римувам с твоето
въздишката си с твоя дъх
веднъж представих си те... горе-долу
зелена, синя, с цвят и горски мъх

поисках те за миг и страстно заобичах
заоглеждах се във морския ти лик
върволица токчета, копита по терлици взеха да се стичат
и реших, било е май на светлината трик

искам името си да римувам с твоето
въздишката си с твоя дъх
веднъж представих си те... гола, но
поемата не продължих на пук!

неделя, 9 май 2010 г.

Едва

едва събирам смелост да се вгледам във небето ти
безоблачно, а сякаш в миг дъждът ще го целуне
сънувам мястото, където отвеждат ме ръцете ти
и правя опит плах със четка да го нарисувам

толкова далече бях избягал аз от себе си
в мига, когато музиката нежно с теб ме срещна
сега пътувам, връщам се - улици, подлези, прелези
трамвайна линия води ме към твоята пресечка..