***

маси хора тръгнали към обетована любов на поход
щастието е топъл чай варен картоф на обед
земята е яйце тъй рохко тъй сурово
омлет с картофи на вечеря ще проправят пътя през червеното

Търново

Янтра се извива като змия,
удавниците ги поглъща цели!
Асене, Калояне, как я укротихте?..

Индия

сюжетът е почти като във долна чалга песен
любовен многоъгълник със драма в тон поднесена
благодаря ти, мила, за подаръка наистина чудесен
бих поръчал някой хит, но, жалко, част съм от оркестъра

танцувай!.. ще те гледам ..сякаш правим секс в леглото ти
и него ще поканим, че да поведе хорото!

о, забравих, ти си го поканила отдавна...
ще взема да си тръгна аз, ще взема да отплавам.

като Колумб ще стигна до онази Индия, погрешната
и без да знам ще си умра, повтаряйки наивно "срещнах я.."

Диагноза

Срещи със ръце, коси, крака, очи
момичета, жени - все се подвеждам по течението
Сега женица в бяло и с най-нежните черти
ще ме срещне най-любезно със завеждащ отделението!

човекът със наивните очи..

..пострижи се, обръсни се, направи във себе си промяна!
- Приятелко, това не действа, в очите е проблемът -
те са на измамата примамка:
и главата си да махна очите наивни ще останат!

Искам

искам името си да римувам с твоето
въздишката си с твоя дъх
веднъж представих си те... горе-долу
зелена, синя, с цвят и горски мъх

поисках те за миг и страстно заобичах
заоглеждах се във морския ти лик
върволица токчета, копита по терлици взеха да се стичат
и реших, било е май на светлината трик

искам името си да римувам с твоето
въздишката си с твоя дъх
веднъж представих си те... гола, но
поемата не продължих на пук!

Едва

едва събирам смелост да се вгледам във небето ти
безоблачно, а сякаш в миг дъждът ще го целуне
сънувам мястото, където отвеждат ме ръцете ти
и правя опит плах със четка да го нарисувам

толкова далече бях избягал аз от себе си
в мига, когато музиката нежно с теб ме срещна
сега пътувам, връщам се - улици, подлези, прелези
трамвайна линия води ме към твоята пресечка..