понеделник, 2 ноември 2009 г.

покриви, ракети
криви силуети, форуми, портрети
страсти, пориви преплетени
град от птичи поглед:
улици кокетни, сомнамбули, съборетини
в така абстрактния ни свят едни приумици конкретни
хомо сапиенс, живеел си някога сред тези коридори
по принуда или по свое усмотрение, за да се бориш
с кого ли? със другия, със себе си,
със лудия в кафеза, съседа си или със будния до тебе дето спи, а какво от това, че първи на опашка или последен си: зад теб, отпред са тези по-горе в списъка отметнати
но речникът оскъден е, човекът - 'вечният' осъден е да сбъдва или мечтите си, или тези на другите, да носи на плещите си това, което изгубил е и толкова да му тежи сякаш вече събудил се е...

а в наши дни из улиците пусто е
чуваме, че спряга се и думата 'изкуствен'
човеци ли сме ние, които така забързано препускаме
или безтелесни сънища, които в сянката си спъват се?..