едва събирам смелост да се вгледам във небето ти
безоблачно, а сякаш в миг дъждът ще го целуне
сънувам мястото, където отвеждат ме ръцете ти
и правя опит плах със четка да го нарисувам
толкова далече бях избягал аз от себе си
в мига, когато музиката нежно с теб ме срещна
сега пътувам, връщам се - улици, подлези, прелези
трамвайна линия води ме към твоята пресечка..
Няма коментари:
Публикуване на коментар