думите са моето утешение,
а разказът ми предрешен в одежди - тъжни, смешни - сякаш още във началото сгрешен е..
в очите ти едно лъжливо откровение сякаш плава
там удави се и моето фалшиво отражение... отдавна..
може би преди да има мен и теб! преди да се намерим
щом си тръгнеш вятърът дарява ме с прегръдка хладна, каменна
опитах, не помага и усмивката открадната на прага и после от джоба ми някъде паднала
Няма коментари:
Публикуване на коментар