ДАМЯН ДАМЯНОВ!


Аз не съм се родил върху яката спечена глина,
мен не са ме приспивали хлопки на бели стада.
Младостта ми с неравни, препъвани крачки премина
под фабричния пушек и пъстрия шум на града.

Но когато луната запали фенера си ален
и нощта над Балкана приплесне орлови крила,
в мрака тихо ме галят два сладки овчарски кавала
и с гласа на земята ми викат тъй властно "Ела!"

..............................................................................

Хладенеят хора и бетони,
Хладенее градският паваж.
Думи. Лицемерие. Поклони.
И стени, застанали на страж.
Крием се зад тях като апаши.
Дебеляновският дъжд ръми...


Дамян П. Дамянов, безсмъртният поет