Пътят към изминатото

Защо ме притеснява споразумението ACTA и защо се обявявам против него

2012-02-09T11:55:00.000-08:00

Аз нямам юридическо образование. Не мога да си служа с „експертни“ сладкодумия, както и не мога да разчитам и боравя с предоставяните на публичността „експертни становища“ – те вдъхват толкова доверие, колкото и изказванията на господа депутатите, че и на господа министрите в пленарната зала. Освен че нямам юридическо образование, чета по История, а освен това съм артист, скромен, но търсещ своето място под корпоративното слънце, или може би по – скоро слънчево затъмнение.

Радостна новина е това, че тревогата и възмущението на обществеността, макар и виртуална, от един неясен акт на правителството накара медийте да заговорят, макар и с нежелание, а Народното събрание да допусне гражданите на свободен дебат. Това е революционно дело. Не дотам революционен беше начинът, по който тази възможност за изказване на гражданска позиция от страна на млади хора, които са вдъхновени да покажат, че са способни да мислят, беше проиграна. Дотук. Промяната, вярвам, вече е започнала и ще се случи необратимо.

Всеки казус, който предизвиква стълкновения в обществото обикновено ражда митове, поводи за демагогия и популизъм. ACTA в никакъв случай не е изключение от правилото. Обезпокояващи са следните моменти във връзка с това споразумение.

Първо, подписването на споразумението се случи в Япония без никакво оповестяване от иначе така горещо търсещите истината родни медии, т.е. без знанието на обществото. Не става ясно кой и защо е създал това предложение за международна търговска спогодба, какви са били подбудите му, не става ясно защо ние, българският народ, представен от своите мандатоносители, трябва да сложим подписа си под него – никой дори и не се опитва да ни убеди в правотата и изгодата, поне не преди да беше избухнало обществото. Тук веднага крехките ни цифрови, но трептящи в крак с времето души се изправят пред първото костюмирано възражение – това е подпис, който не значи нищо. Докато Народното събрание не го ратифицира, може да се дебатира, за да не се допусне нарушение на правата на обикновените хора – потребители. Симпатично мастило, симпатични думи. Дълбокият проблем тук е, че обществото няма НИКАКВО доверие в своите управляващи, независимо, че става въпрос за един подпис, който може да бъде оттеглен. Освен това, какво означава Народното събрание – означава институция, в която заседават едни и същи хора от повече от 20 години насам. Хора, които в комплект с лобитата си са затоплили отдавна своите места в пленарната зала. Хора, които винаги са защитавали всички други, но не и интересите на избирателите си. На тази институция ли трябва да се опрем и да разчитаме, че ще ратифицира с резерви, без резерви или ще оттегли подписа си? Тези дни имах честта да вляза в красивата сграда на Събранието и да видя с очите си въпросните господа, циничното им поведение, неуважителните им физиономии. Аз съм на 22 години и в тази зала видях лица, които съм виждал на телевизионния екран още като дете. Нима тези хора се задържат там заради качествата си? Дълбоко се съмнявам! Няма нужда да прилагам примери от историята на Европа за това как господстващото съсловие няма интерес от промените, от защитаване на свободата, тъй като тези промени неминуемо водят до смяна на караула, рано или късно. Тези хора трябва да бъдат принудени от гражданското недоволство да се погрижат за НЕратифицирането на Споразумението против фалшифицирането.Принудени.

Второто нещо, което събужда най – малкото подозрения е самият текст на документа. Няма да се впускам да тълкувам, пророкувам и разчитам закодираните послания на мистичните му строфи. Ще кажа само, че неяснотите, явната игра на думи, липсата на добре дефинирани понятия позволяват редица, спекулативни или не, тълкувания и осигуряват възможността на опитни и обиграни юристи да вкарват обществения дебат в лабиринти от алинеи, точки и параграфи и да заплитат в мрежите си най – вече гражданите. Говори се за митове, развенчаване на митове. Не такова трябва да бъде законодателството, най – малко неговото обсъждане, приемане и прилагане. Склонен съм да допусна, че ако този закон бъде приет например в Германия, той, противоречив или не, ще бъде адаптиран към съществуващата легислатура и приложен съобразно целите си. В България обаче никой не би се осмелил да твърди такова нещо. Думата ЗЛОУПОТРЕБА е написана със същото онова симпатично мастило сред параграфине на законите ни. Нужна е реформа в законодателството, нужно е изкореняването на дълбоките проблеми с неговото прилагане, а не използването на тези проблеми като извинение да се натрапи този мъгляв проект, който с нищо не подобрява, а напротив влошава ситуацията. Да, той ще наложи промени, но не според новия модел на комуникация, индустрия, маркетинг. Той не стимулира цифровизирането на тези сфери и оптимизирането на Интернет, а затруднява вече установените свободни методи на разпространение на информацията – чудото на XXI век. Това не ми прилича на решение. Факт е че прогресивно губим личната си неприкосновеност, че ни следят, че ни подозират, факт е, че голяма част от хората не се трогват от този мониторинг като наивно твърдят, че той е за престъпниците. И това понятие - престъпник - също става все по - неясно дефинирано с това споразумение. На това трябва да се опълчим!

Трето, основен и ключов момент, зад който застават храбрите защитници на авторското право – това е инквизицията срещу посегателство върху интелектуалната собственост, която предвижда ACTA. Аз съм творец, създавам и изпълнявам нещо, което е познато в текстовете като „обект на авторско право“. Не вярвам, че някой се грижи за мен с това споразумение. Не вярвам, че законите ще станат по - благоприятни продуктите на културата да стигат по - лесно до хората, а авторите им по - справедливо възнаграждавани. След като в момента един артист трябва сам да следи къде се злоупотребява с авторското му право при положение, че влага средства с идеята институциите да вършат това, как можем да очакваме, че този, паднал от небето договор, ще регулира нещата. „Носителите на права“, опонемати в ACTA са притежатели на мултикорпорации, медии, продуцентски къщи. Зад това, никъде в документа непрецизирано понятие не стоим ние артистите. Дори духът, в който е написано споразумението не подсказва, че то е насочено към развитие на творчеството, културата, изкуството. Всеки артист трябва да може сам да изгради стратегията си как да стигне до своята публика – като безплатно разпространява своите произведения, като ги продава online, като ги споделя в Интернет чрез социални мрежи или p2p сайтове. Вслучай, че реши да продава своите продукти на физическите им носители, законите трябва да го закрилят, но тези закони вече ги има, и те трябва да бъдат приложени. И ако в България съществува мащабен „пиратски“ бизнес, то той по – скоро пречи на прилагането на тези закони, а не застава зад справедливия протест на потребители, доставчици, артисти. Освен това проектът мълчи къде свършва личното ползване и започва ползването с търговски цели, не е ясно кои деяния ще бъдат инкриминирани и подложени на преследване. И артистите и техните потребители ще бъдат поставени в една несигурност, безумие, което в рамките на днешния свободен и демократичен свят не трябва да бъде допускано.

Ние протестираме срещу начина, по който беше подписан ACTA, срещу неяснотите и противоречията му, срещу несигурността и поредната възможност за нови порочни практики и злоупотреби от страна на нашите законодатели, в които ние така или иначе нямаме доверие. И нещо наистина важно – ние протестираме срещу поредния опит обикновените потребители, гражданите на тази държава да бъдат представяни като престъпници – на медийно, на юридическо и на морално ниво. Тези потребители в голямата си част сме ние, младите хора, ние, които ви избираме, господа управляващи, ние, които един ден ще решим категорично, че не ви искаме да ви виждаме повече там, в пленарната зала. За това, свършете си работата – НЕ РАТИФИЦИРАЙТЕ!!!

Полу

2012-02-06T14:37:00.000-08:00

обичам - хапче за душа

благодаря - ефервесцентна таблетка против емоционална простуда

понякога са като антибиотици

а са брани от полето зад къщата

живот подсладен с аспартам

хората навън поведоха война за любовта

свободата вече е на pdf

противоречи отрича истини от притчи

думите са плитчини бездънни

получовек полуобичан

да съществува има си полупричина

да си противоречи

да воюва

да боледува

да ползва споменатите медикаменти

да стане цял със някой друг или със себе си

Сняг на парцалени кукли

2011-10-06T13:20:00.000-07:00

търся си букви
да изпиша думи неказани камо ли чути
търся си лупи
да видя грешките като балони издути
чушки люти
търся си луди
бягам от тях
под една стряха със страх натякван бях някога.. пак..
а ти от тук ли си? а аз от тук ли бях?
на пух и ... грях. смях, сняг на парцалени кукли.

Та-рам, та-рим..

2011-06-16T01:38:00.000-07:00

Мадам Надин,
може ли да дам на 'ти'
кафе, чай, или по чаша вино
мисля, че натам вървим
ще стана мим
ще имитирам пламък, дим
за теб ще бъда мак набран в градина
звезди ще уловя в буркан
за зимата
ще съм настинал малко и ще кихна
и ще ме е малко срам,
но какво пък, нали и ти ще бъдеш там, Надин!

нос Емине, фотография - Надин Лазарова

Мога

2011-06-16T01:31:00.000-07:00

мога да се моля на джийзъс?
мога да се самобичувам, чудейки се за чий гъз.
като ме питат защо съм тука, да кажа "по бизнес"
и да скрия, че едно време съм бягал от физ. възп.
мога да се превърна в спортист с хъс
на лицето ти мога да сложа хикс бърз
от книгата мога да бъда лист скъсан,
но засега смятам да бъда просто хрисим и пъстър

БиоБаб

2011-06-16T01:30:00.000-07:00

био село, био лютеница сготвена от био баба.
дървета и пчелички вече "био" кръстени са.
май отвсякъде се чува био бля бля!?

Broccoli!

2011-06-16T01:28:00.000-07:00

броколи
колко ли кокошки
са тропали по покриви
колко ли баби са охкали
да събират яйцата рохки със стари кокали
на какво ли ще мирише тази вечер блока ни?
на сметана и
броколи

Безиме

2011-06-16T01:22:00.000-07:00

Макар че?..

Заших си две макарчета на шапката, а на ризата едно обаче.
Навън заваля и обувките ми се напълниха с отдавна.
Времето изтича... по коридора, защото беше междучасие.
Иска да измери колко сантиментално е разстоянието...
Между моята река и твоята река.
Банално... портокално - плодово.
Когато възглавницата ми намеква, че ми се спи, будилникът твърди...

Обратно?..

Връщане в детското.
На село в шкафа винаги има кутия Обикновен колумб,
дето се лепи по зъбите, вместо да търси Индия.
В детската градина цъфти сополив нос.
Kогато Жожо се спомина, беше стар и дебел, с клепнали уши.
Моркови, чушкови - зеленчукови.

..този може би е лук за връзване! За салатата ще трябва и..

Маруля.

Толкова

2010-08-02T16:14:00.001-07:00

един на лист изписан миг незаменим е
не бих могъл да дам нито адрес нито пък име
но търся го, ще полудея пак от страх и щастие
истината няма да превърна в прах и фасове...

сега далече съм от този остров прокълнат
сега далече си, но сякаш нощем във косата ти заспивам
думите не идват, а въздишката като вълна
облива огъня, но той пък упорито не изстива

знам, ще се усмихна най-широко, въпреки от паренето болката,
когато с тебе вятъра подгоним,
когато с часове се гледаме без дума да пророним
е... знаеш, надали ще издържа чак толкова...

Sofia je t'aime!

2010-06-21T04:57:00.000-07:00

София, жу т'ем!
град навъсен, мръсен, изпотен
град с брокат поръсен, с минижуп, град изрусен
град със кал опръскан, град задръстен
град от песове разкъсан, град панелен озлобен
де да може всички българи в теб да се съберем,
не на мъдростта, на глупостта да беше кръстен,
София, жу т'ем!

Път

2010-06-20T07:55:00.000-07:00

Пътят на коприната
Пътят на подправките
Пътят към изминатото
покрит със незабравки

***

2010-06-01T14:28:00.001-07:00

Изтрих си главата от 'хисторито', за да не си чета скайпа в спомените! Сега сънувам как си играя с телени скоби, за да се пошегувам с буквата П, или Р... или (ctrl+alt+del) с лека нощ за десерт! = )

..та като стана дума:

Виртуално обкръжение. Виртуални емоции.
Ритуално погребение на реалните пропорции.
Безнадеждна слепота: поглед прикован в екрана,
безбрежна свобода само че със брегова охрана!

Смисъл?

2010-06-01T13:57:00.000-07:00

обаждам се да ви кажа че днес се раждам
ръжда хващам като чайник
нажежавам се пАра в небето пращам
с парА плащам си
през нощта страж съм сам
пазя кошмара си който не схващам грам
вместо ластична плексигласова лястовица - гарван
карам каравана керван
повдигам на кравата кармата с кран в кошара
карамбол... в банята се свАрих гол
сварИх гарга с два крака и си направих гаргара докато крак клатя в Mall
бях си клакьор
от страх смях се
куршум отлях си
беше късно - до нас откарах се
цял или сол...
игла вдявам в конец
нявга
врява
вряла
грях
вяра навява
наяве вървях
бягах
изпиках се и превърнах си баркода в адрес
нарекох се (твар) в скоба...
а родих се едва днес!

...на т'ва май му викаха 'дар от Бога'! или просто б р ъ т в е ж ? .

До свиждане!

2010-05-29T17:34:00.000-07:00

Звукът на идващия влак, гласът кънтящ от говорителя
Има ли по-тъжно нещо от на гарата тъгата
Изпуснеш ли го - заминаваш,
Качиш ли се - завинаги оставаш..
Ще се обадиш ли, за да ти се обадя?
Извинявай, наистина не исках така да се удавя... в теб.
История и прах събрани по ръба на гарата
Неизбърсана с парцал от леличката в синьо
И нежни две ръце ми обещават:
И заедно да сме пак ще се разделяме
Кълнат ми се в невярност, че ще ме отвличат, изоставят,
Но най-пламенно заклеват се, че днес ще ме забравят.

Намирам се в началото на краищата и след дълго чакане май пак не те познавам. Дойде, за да ми кажеш, че си тръгваш.. а нима оставаш...

***

2010-05-29T17:29:00.001-07:00

маси хора тръгнали към обетована любов на поход
щастието е топъл чай варен картоф на обед
земята е яйце тъй рохко тъй сурово
омлет с картофи на вечеря ще проправят пътя през червеното

Търново

2010-05-29T17:28:00.000-07:00

Янтра се извива като змия,
удавниците ги поглъща цели!
Асене, Калояне, как я укротихте?..

Индия

2010-05-23T07:59:00.000-07:00

сюжетът е почти като във долна чалга песен
любовен многоъгълник със драма в тон поднесена
благодаря ти, мила, за подаръка наистина чудесен
бих поръчал някой хит, но, жалко, част съм от оркестъра

танцувай!.. ще те гледам ..сякаш правим секс в леглото ти
и него ще поканим, че да поведе хорото!

о, забравих, ти си го поканила отдавна...
ще взема да си тръгна аз, ще взема да отплавам.

като Колумб ще стигна до онази Индия, погрешната
и без да знам ще си умра, повтаряйки наивно "срещнах я.."

Диагноза

2010-05-23T07:55:00.001-07:00

Срещи със ръце, коси, крака, очи
момичета, жени - все се подвеждам по течението
Сега женица в бяло и с най-нежните черти
ще ме срещне най-любезно със завеждащ отделението!

човекът със наивните очи..

2010-05-21T02:21:00.000-07:00

..пострижи се, обръсни се, направи във себе си промяна!
- Приятелко, това не действа, в очите е проблемът -
те са на измамата примамка:
и главата си да махна очите наивни ще останат!

Искам

2010-05-12T14:54:00.000-07:00

искам името си да римувам с твоето
въздишката си с твоя дъх
веднъж представих си те... горе-долу
зелена, синя, с цвят и горски мъх

поисках те за миг и страстно заобичах
заоглеждах се във морския ти лик
върволица токчета, копита по терлици взеха да се стичат
и реших, било е май на светлината трик

искам името си да римувам с твоето
въздишката си с твоя дъх
веднъж представих си те... гола, но
поемата не продължих на пук!

Едва

2010-05-09T12:19:00.000-07:00

едва събирам смелост да се вгледам във небето ти
безоблачно, а сякаш в миг дъждът ще го целуне
сънувам мястото, където отвеждат ме ръцете ти
и правя опит плах със четка да го нарисувам

толкова далече бях избягал аз от себе си
в мига, когато музиката нежно с теб ме срещна
сега пътувам, връщам се - улици, подлези, прелези
трамвайна линия води ме към твоята пресечка..

Мимове

2010-04-30T01:27:00.001-07:00

съмнало слънце - лице румено,
уморено море, дете сънено,
очи - огледало,
сълзи - валяло е
детето спи под одеяло от блянове

малини, къпини, боровинки, сини мигове
дивни картини, понякога от тях боли ни, мигаме
стоим, имтимно взаимно снимаме се, сякаш говорим - мимове сме

Н

2010-04-13T14:25:00.001-07:00

Н али ще бъдеш там, когато пак по теб въздъхна
а фиши и плакати подминавам, чакам нещо в тебе да възкръсне
д енят е слънчев, но студен, светът на прах се пръска
и зстиналата дръжка е заяла, с ярост по вратата блъскам
н асред навалица да ме направиш толкоз сам. Какво изкуство!

Време

2010-04-13T14:23:00.000-07:00

дъждът е толкова досаден и болезнен.
инатът ми е безпощаден, безполезен.
чадърите ги мразя, под един със теб да влезнем
си мечтаех.. толкова си мила, бъди безмилостна поне с мен, но, моля, само не в ден, когато от любов съм трезвен!

Нестихващ

2010-04-13T14:06:00.000-07:00

можем заедно да поплачем, после ти да се посмееш,
времето за нас много възможности е скрило,
това, което пиша се разтапя в тъмно синьо,
ще си тръгна чак когато стана целият в мастило...
на лицето си те изрисувах и сега там черна дупка зее
смеха ти ще събирам в шепи докато прелеят!

Момиче

2010-03-18T13:26:00.000-07:00

с пастели детски рисувам си момиче,
сълза понесена от порив многокрил
през зимата ли да й кажа аз, че я обичам,
когато тя е влюбена в април?..

Любов

2010-03-01T16:09:00.000-08:00

Любов ли?.. ПОРНО! Емоционална бутафория:
да надничаш плахо в другия, все едно си воайор,
в такъв да те превърне и да те остави сам вратата да ЗАТВОРиш!

На по чашка!

2010-02-28T14:52:00.001-08:00

седиш послушен пред изпитата чашка,
приличаш на куче с подвита опашка,
неадекватен, усмихнато смахнат,
с мозък вкиснат, изплакнат,
утре ще тръгнеш плах пак,
рейсове ще те клатят -
скован от хлад кам -
ък страдащ от на
махмурлука отка -
та и ще ти се
иска пак,пак..
в огледало -
то лицето
ти е като
на плакат
смачкан,
на пласт
масова ма -
са едвам си
подпрял лакът
и даже сълзите
ти за тебе не
плачат на вратата
ще се почука, в оча
кване ще отвориш, но
ще чуеш собствения си
глас: 'аз съм!'не е ли това най-романтичният .....разказ?..

портокал

2010-02-16T05:56:00.000-08:00

ти си като портокал...
изяждаш ме и след това остават само обелки - спомени
и изпълват стаята с аромата ти

Посветено на Евгени

2010-02-14T11:55:00.001-08:00

боря се за още миг живот като на плоча стих
безчувствено издекламиран без въздишки почести
нощи дни текат във мен като реки подпочвени
писмо до теб мечтите си слагам във плика пощенски
сред пустото гъмжило в устрем агресивно блъскам се
изпускам нечия ръка парче от мен напуска ме
времето наизуст е подредило от натрошено огледало изкривени късове
минути мигове нечути викове мигане никнем по път за никъде
истината да стигнем или подминем се питаме
със погледи изострени борим се с мислите залостени
от лъжа изглозгана до кости
въпросите се носят докато през времето тичаме боси
или безпомощно стреснато возим се

..ос

2010-01-23T16:00:00.000-08:00

вчера забелязах на главата си сребрист косъм
това е защото превърнах всички отговори във въпроси
чудя се аз или света около мен оказва се износен и
дали точно той ще падне в супата ми постна...
питам се защо съм...

откровение

2010-01-18T01:08:00.000-08:00

думите са моето утешение,
а разказът ми предрешен в одежди - тъжни, смешни - сякаш още във началото сгрешен е..
в очите ти едно лъжливо откровение сякаш плава
там удави се и моето фалшиво отражение... отдавна..
може би преди да има мен и теб! преди да се намерим
щом си тръгнеш вятърът дарява ме с прегръдка хладна, каменна
опитах, не помага и усмивката открадната на прага и после от джоба ми някъде паднала

вярата

2010-01-18T00:57:00.000-08:00

историята - туризъм, пропаганда?патриотизъм!..
паметника щом целунем преживели бихме ураган - два
следва май команда: рота равнис!
- как ще да сме равни, аз от перник, той от равда
от колко време правдата тъгува, плюе, псува и тя до паметника изтипосана
по тез разбити стълби вити трудно ще му е да слезе и на Господа откраднаха
затриха ни я вярата - оплакват се - на вятъра
ами вярата ви явно брошка на ревера е била, какво очаквахте
и тъй като историята не разбрахте, пак повярвайте във камъка.. вие, да ви кажа честно, пак сами си се ограбихте!

2009-11-02T14:45:00.000-08:00

покриви, ракети
криви силуети, форуми, портрети
страсти, пориви преплетени
град от птичи поглед:
улици кокетни, сомнамбули, съборетини
в така абстрактния ни свят едни приумици конкретни
хомо сапиенс, живеел си някога сред тези коридори
по принуда или по свое усмотрение, за да се бориш
с кого ли? със другия, със себе си,
със лудия в кафеза, съседа си или със будния до тебе дето спи, а какво от това, че първи на опашка или последен си: зад теб, отпред са тези по-горе в списъка отметнати
но речникът оскъден е, човекът - 'вечният' осъден е да сбъдва или мечтите си, или тези на другите, да носи на плещите си това, което изгубил е и толкова да му тежи сякаш вече събудил се е...

а в наши дни из улиците пусто е
чуваме, че спряга се и думата 'изкуствен'
човеци ли сме ние, които така забързано препускаме
или безтелесни сънища, които в сянката си спъват се?..

2009-08-10T02:21:00.000-07:00

Във свят перверзен, презрян
в звездната бездна без свян
извезана картина на протеста срещу пътя естествен,
по който всеки да върви и да последва е призван...

Мозъци нетрезви, припряни
в дрипи модерни, с погледи вперени
в щедри на пирове, драми
и низки пориви дребни екрани
смело зачеркват смирението и го заместват с гордостта си

Винаги в страх да не стане вашето царство деспотсво
ще живеете май, ваше Снобарско Височество!

Водят ни пороци към края
с несъизмерими с ада пропорции,
пророци вещаят идването на нови богове
в своите напечатани сборници.

Победата на доброто струва ни се безспорно сигурна,
но самото добро оказва се спорно,
когато на площад се постави нечия каменна фигура...

Богоизбрани сбъдват мечтата си - басейн, двор с вила,
стари кътат пенсии, млади вперили "разсеян" взор в Рила -
Каква идилия! - брилянти и рубини
представете си комбинацията - равни и единни,
еднакви, но единствени
господари, а подтиснати
схема стара като света: чакаме, писва ни
гушите хващаме, стисваме си
и се душим, с комини пушим
за нуждуте си места скришни като мушици търсим,
протестираме сякаш дрехи простираме,
проституираме със своите дребни душици пусти..

Цвете

2009-08-09T13:28:00.000-07:00

..сякаш поникнало е цвете, моля ви не го душете,

сред камъни и пръст, кал дадена от боговете

студени цветове способни сме да видим

делиме светове сякаш зелени дини

все дни дъждовни, пороища проливни

винаги така ще е - едни с ножове, другите с моливи

винаги листът хартия празен ще говори,

само ще е позацапан или със кръв или със строфи

ще се роди и този - способен цветето да види...

за него после ще четат децата в прашните дебели книги!

Свят кът

2009-02-04T04:01:00.000-08:00

Вървя, във себе си с дълбока, тиха вяра.
В града отнесен съм от сива, многолика врява!
Изгрявам, залязвам, с деня показвам се,
един звук ухото ми гали, друг в слуха ми врязва се.
Едни неща опитвам да понасям, към други понасям се,
от гласа на клаксони, мотори стряскам се понякога.
В календара дните са зашити камъни,
всяка сутрин будилника крещи в ушите 'СТАВАЙ!'

В редки моменти радваш се затова помни кога!
Ходи с крака, защото късо е разстоянието...
Късно или рано, плътско или каменно,
когато времето избързва аз забавям го!
Чувствам се влюбен, вглъбен
........................изгубен, намерен,
....................................излюпен, роден!

Целият свят е на купища струпан във мен,
дори да е изкуствен, друг, скалъпен, чужд елемент...
Простено му е! Всяко кътче в него за повече въздух е простенало!

Небесен дъжд - земни локви.
Весели, тъжни, светли ноти
на тротоара аз и плахата несигурност седим тъй мокри...
В главата ми звучат мисли кротки,
а градът пред мен изпречва своя покрив, своите нокти подли!

...

Послесловица:

Трепериш, със ръце събираш разпилени трохи от бял хляб!
Живееш в предверие, а килера си смело наричаш 'цял свят'...

Сълза и смях, след всички дни остава само прах,
след време ще кажеш 'Ей, много пролях, пропилях, пълзях, но БЯХ!'
Всеки си има звезда, както и страх от смърт
И плах и твърд винаги търсиш пряк път,
винаги търсиш бряг отвъд, но живей живот сега, тук!
Там, където си ти е бряг и свят кът!

2009-01-26T14:10:00.000-08:00

ДАМЯН ДАМЯНОВ!

Аз не съм се родил върху яката спечена глина,
мен не са ме приспивали хлопки на бели стада.
Младостта ми с неравни, препъвани крачки премина
под фабричния пушек и пъстрия шум на града.

Но когато луната запали фенера си ален
и нощта над Балкана приплесне орлови крила,
в мрака тихо ме галят два сладки овчарски кавала
и с гласа на земята ми викат тъй властно "Ела!"

..............................................................................

Хладенеят хора и бетони,
Хладенее градският паваж.
Думи. Лицемерие. Поклони.
И стени, застанали на страж.
Крием се зад тях като апаши.
Дебеляновският дъжд ръми...

Дамян П. Дамянов, безсмъртния поет

2009-01-26T14:00:00.000-08:00

Когато заспивам в тъмнината, път за бягство намирам,

бясно затичвам се, в безкрайното изящество взирам се,

търся мястото, където вятъра страстно извива се

вече минал през множеството лица бавно изстинал..

Но дишащ, издишащ, жилав камшик през ръцете биещ,

завихрящ се във флейтата ми, от дъха ми пиещ.

На пътя си сякаш нишката виждаш, праха завличаш

от истината, но питам те защо изгрева криеш

със своите облаци колоси

от нас - човечета крачещи по своите глобуси с безбройни полюси?..

Толкова съм жаден че Искъра бих изпил,

седя на пристан, на красотата бисера тихо скрил

всеки миг мил бих искал да бъда

с утеха в своя стих впил съм се, във свойта присъда,

нанасям щрих сбит, щит срещу безпътна заблуда

със ветровете поел съм и тук и отвъд..

богато прелива дъгата, когато в небето с позлата свенливо се сбъдва

когато заспивам във тъмнината душата пак остава будна!

2009-01-24T19:17:00.000-08:00

Пространство - дъсчена колиба, над него пустиня синя,
машина руши, проклина, отнема ми единствената причина очи да имам...
искам опиянен по пътя си да вървя и щом стигна лъчи да видя...

"След туй дойдоха хората, и те
поискаха морето да им пее.
Поискаха гирлянди да плете
от бялата си пяна, да се смее.

Да бъде като пълна чаша с ром,
разпенена, но синя, силно синя,
да бъде пак красив и светъл дом
на слънце, на живот и на богини.

Но то мълчеше в сива светлина
и пареше му раната горчива -
красивата загинала вълна.
Отровата не спря да се разлива...

И чувстваше се как загива то
със рибите, с отровени делфини,
с хрилете им треперещи като
вибриране на водорасли фини.

И някой ден навъсен, студ суров
пристанището сиво ще облъхне,
под черна пяна като под покровв
нозете му морето ще издъхне."

Петя Дубарова

http://forthenature.org/
http://forthenature.org/
http://forthenature.org/
http://forthenature.org/
http://forthenature.org/
http://forthenature.org/
http://forthenature.org/
http://forthenature.org/
http://forthenature.org/

Приказка с въпросителен край

2009-01-24T14:45:00.000-08:00

Вървях, загубих нещо и се върнах да го търся,
от джоба ми падна, но май беше вече късно!
Отчаяно оглеждах се, започнах да разпитвам,
но виждах как всеки по своята пътека бърза.
Едва ли някой забелязал би какво точно му липсва,
някъде отдавна слязъл е от свойта вълшебна рикша.
Аз пък знам, че нещо в джоба ми тежеше,
сега го няма, чудя се какво ли беше...

СТРЕЛКИТЕ

Губил съм часовници - на времето белезници.
То прави отговорите подтисници, въпросите - плесници!
- Да бъдеш или не, кога, защо, къде?
- Дабъда - по-добре! Кола, сако, портмоне...
Измерения три, на ума велики плодове -
процес и резултат, мерна единица: часове.
Летял ли си със парапланер?
Аз не, но щом съм със разперени ръце в небе и мойта вяра там е...
Часовникът превръща се във детски хронометър
стрелки отлитат, на случайността поднесен е предметът
щом не е часовник, то тогава какво е
и би ли се побрало то в просторните джобове
щом по-голямо е, защо се губи толкова лесно
секундарник пак изпраща със тъга своето детство
болката често е от цената нищожното ресто
дъждовно и възможно по есенно, времето е весло, захвърлено в езеро...

(Тик-так, тик-так, тик-так, додето чакаме 'своя час' тъне всеки наш безценен миг в прах, миг в прах, миг в прах...)

СВОБОДАТА НА ПЛОЩАДА

Без да спирам да се оглеждам,
подвежда ме надежда родила се при случайна среща,
по улица грешна явно поел съм в търсене на загубена вещ...
Питам се дали не изгубих свободата, от която имах нужда спешна.
оригинали, пък направени от копия?!
Раждат се със срок на годност - дата днешна
УТОПИЯ!
А под претекст, че част съм от сганта, превръщам се във свещ в саксия отглеждана -
стебло - фитил, цигарен фас, бележка на врата 'Не безпокойте грешника!'
Отговора на въпрос ли е това, което липсва ми?
Не искам на площад да закрещя, че свободата искам си!
- Че ако свободата в джоб си скрил... горкият ти!
Остава да си я искаш от ония дето един през друг ръцете мият си!

(Що е свобода - да мога да дишам под вода? - По-скоро не, свобода е май да имам чувство, пък и мярка как да се огранича!)

АЛ(хими)ЧНО ПОВЕДЕНИЕ

Дали не съм изгубил някоя друга скъпоценност?
Живее ли се с само с носна кърпа, пък и с хремав нос?..
Имал ли съм нявга диаманти и рубини?
Знам, поне по алчност сме еднакви и единни...
Господи, прости ми!
Tуй, що съм откраднал, имаш право - открадни ми
Катанци, франги и бокаи, златни лъскави вериги
роби и царе се кланят без значение религии...
Струва ли си да се търси нещо,което нямам
което май тече през пръсти и пада във бездънна яма
Не е това, което може би е паднало от мене,
за друго може, но за тези вещи дупката във джоба ми не дреме...

???????????????

Време, свобода или пари ми липсват? - Нещо между тях излишно? -Ей го!!!
- Моето обичано, презирано, отричано, намирано и искано и спирано, но все тъй лично ЕГО!
Тъй мъничко и тъй голямо, колкото човека
в джоба се побира само, пък е колкото планета!
Но в грешка май изпаднал пак съм - егото намирам лесно,
обич ще да е от хората или пък друго неизвестно.
Ех... множество пътеки, колко труден е въпроса,
де да можех отговора клети само с пръстче да докосна...

Никога не знаеш, от въпросите обсебен си.
Объркан, хаотичен, този свят е, пъстър, цветен, сив.
Човек обречен да се пита все изгубил ли е себе си,
Човек неузнаваем, изграден от ребуси!

Извън кадър?

2009-01-22T16:41:00.000-08:00

Хей, ЧОВЕК!

Колко пъти ти се е крещяло?
- Мълчал си, бил си мим.
Често мислиш за смъртта, как човек умира?
- Видял си го във филм...
Видял си как боли го, как се смее, как намига?
- Оттам ги знаеш тези негови привички...СТИГА!!!
А ТИ?.. Умееш ли ги? - Чакай!
(Телефонът ти звъни - първо него вдигаш)
Бледнеещи следи ще оставиш ли? ...или си отиваш...

Всеки ден се раждаш, светът от вчера е забравен,
добре че е водата, да те поддържа жаден!
Тя се лее не от светещото кубче в хола,
помагащо за бягство от собствената скучна роля.
Нито лее се от черните студени ленти
поддържащи изкуствено живота ти на смени

Водата лее се от извора планински,- всъщност, много хора чуха истината, но не я разбраха - беше на английски!

2009-01-22T16:11:00.000-08:00

...а жив ли съм?..

поне веднъж да се запитам струва си
и знам, обувките обувам си..
Щом глас си, може би отнякъде те чувам, струва си
във океана на съмнението да плувам.
Топъл дъжд, тъй хубав си,
тих като вълнението,а аз като вълнение се бунтувам... струва си!

...щастлив съм!...

дали съм жив всяка минута питам се и струва си..
и знам, че имам още много да пътувам!
Дали си шепот или песен нежна - струва си
да ме отвеждаш там, където със дъха си твоите платна издувам.
Мечта красива, как тъй будна си
като в нощта звездите,а аз пък като тях сънувам
как жив в морето на душата си все плувам
и сред дъжда от светли помисли, знам не друг,
а вечно твоя глас ще чувам,
струва си...

2009-01-22T14:10:00.000-08:00

С въже около гърлото усещам че се стягам
и знам, че не е добра идея просто да избягам
въжето ще е още с мен, за още ден ще моля
огледалото пред себе си да сложа
може би с ножа, но въжето или кожата?...
Повдигам се със лост забоден в точката опорна,
в корена под бронята оронена, отгоре е тя, оборят ли я, бродя,
май ще ми таксуват пробега, а брокера
предлага ми не къща, а чадър да скрия главата си измокрена. Защо крещя?!
- Че покрив няма! А защо греша?! - Измокрен бягам...
Май забравих - даже брат бих убил за своето, какво ли е то, не е ли брат ми или пък горе е, където облаци простират се,
гледам отражението си и моля се 'прости' с ръце протегнати,
сигурно дотегна ти да слушаш глупости,снощи аз бях буден, май си легна ти,
и без това не те оставям да спиш, стискаш мишката и гледаш във екран,
клавиш, клавиш, още чувам звука от клавиатурата,
защо ли кораба ти пращам го да плава и в бурята,
душата не алармата и не телефона будят я,
на щрек, защото като заспи от ръба сънува, че бутат я
и не на луд е тя, май съм си нормален,
описан съм на документ тъй скучен и формален,
всъщност, често мисля си че съм със единия крак в мечтата,
преди да ми поискат документа, снимката и печата...

През брод вървим, без род и име, с правото си на вот един,
живот редим, а пъзел изживяваме, парче по парче...
До гроб крещим.. късно е вече, а ние само с пръсти шаваме!